Есенни цветове – пигменти от нар и червено зеле

Лятото отмина, но есента предлага нови, неочаквани възможности за извличане на цветове от природата. Сдобих се с тези две вкусни растения, които обикновено използваме в кухнята. Дотогава нямах представа колко красив цвят може да се извлече от нара и колко богат на антоцианини е червеното зеле. В моята палитра от пигменти липсваха достатъчно наситени нюанси на жълтото и особено на синьото, а тези два нови пигмента, които „сготвих“ в рамките на един ден, наистина много ме зарадваха.

Какво представлява езерният пигмент?

Терминът „езерен“ (lake) се отнася до неразтворимостта на пигмента, което позволява той лесно да бъде диспергиран в свързващо вещество и нанасян върху различни повърхности. Езерните пигменти, създадени от растения, се получават чрез извличане на оцветители от растителни източници и комбинирането им с мордант, за да се образуват неразтворими съединения. Мордантът спомага за фиксирането на пигмента и подобрява неговата стабилност и прилепване, в резултат на което се получава фин пигментен прах, подходящ за различни художествени или индустриални приложения.

Моята рецепта за езерен пигмент

• 50–100 г растителен материал

• 200–300 мл дестилирана вода

• 6–7 г стипца (калиев алуминиев сулфат)

• 3–4 г калциев карбонат

Материали

• Растителни източници (нар и червено зеле)

• Калиев алуминиев сулфат (стипца)

• Калциев карбонат

• Кухненска везна

• Дървени бъркалки

• Съд за варене

• Буркан или друг стъклен съд за смесване

• Филтърни торбички

• Защитни ръкавици и маска

Процес

Варене на растителния материал:Растителният материал се вари във вода, за да се извлекат оцветителите от растенията. Този процес подпомага освобождаването на пигментите във водата. За пигмент от червено зеле използвайте фино нарязани листа. От нара се използва кората заедно с външната ѝ обвивка, тъй като тя е богата на танини.

Извличане на пигмента: Водата вече е наситена с пигментите от растителния материал, в резултат на което се получава оцветен разтвор.

Добавяне на фиксатор (стипца): Към оцветения разтвор се добавя стипца. Тя действа като фиксатор, подпомагащ прилепването на пигмента към повърхностите. Най-добре е стипцата първо да се разтвори в малко количество гореща вода, а полученият разтвор да се добави към екстракта. Друг метод е директното разбъркване и загряване – стипцата се добавя към екстракта, след което сместа се разбърква и загрява, за да се осигури добро и равномерно свързване на фиксатора с пигментния разтвор.

Добавяне на калциев карбонат: Към сместа се добавя калциев карбонат. Той действа като утаяващ агент, който предизвиква образуването на неразтворими съединения между пигмента и стипцата. В резултат на добавянето на калциев карбонат пигментно-мордантното съединение се утаява и се образуват твърди частици.

Филтриране и промиване: Твърдата утайка се филтрира, за да се отдели от течността. Събраният твърд остатък се промива, за да се отстранят примеси и излишният мордант.

Изсушаване на езерния пигмент:Пречистеният пигмент се оставя да изсъхне, като се превръща в твърд езерен пигмент. След пълното изсушаване пигментът може да бъде фино смлян и използван за различни приложения.

Процесът може леко да варира в зависимост от конкретните техники или желаните цветови резултати, но тези основни стъпки описват създаването на езерен пигмент от всяко растение.

Обикновено използвам готовия, изсушен пигмент за направата на акварелни бои, но той може да бъде приложен и в много други художествени практики – като гваш, акрилни и маслени бои, боядисване на текстил, производство на мастила, козметични продукти и декоративни изкуства.